Categories:
Archives:
- September 2009
- July 2009
- June 2008
- May 2008
- April 2008
- March 2008
- February 2008
- January 2008
- November 2007
- October 2007
- September 2007
- August 2007
- July 2007
- June 2007
- May 2007
- April 2007
Meta:
Мими
Научи се да откриваш тъжното в смеха, красотата на мъката и истината на очите, за да бъдеш истински човек.
Пътуване през Стара планина
July 30th, 2009
Filed under Пътеписи
Такааа, искам да ви посъветвам, имате ли свободно време, използвайте го за разходкa или екскурзия, било то из България или извън нея. И аз най-накрая се наканих да си направя една малка екскурзийка за 5 дена и не съжалявам изобщо. Ето за какво става въпрос:
Първия ден тръгнахме с приятеля ми рано сутринта от Варна и първото нещо, което посетихме беше Побити камъни. Някой ще си кажат “Какво да им гледам на тея камъни”, но повечето места всъщност, които посетихме бяха такива. Та, тези камъни всъщност са си природна забележителност и малко или много оставиха едно приятно впечатление във мен. Понеже беше към 7 сутринта на входа нямаше никой и влязохме без да плащаме.
Следващата ни спирка беше Мадара. За мое съжаление обаче Мадарският конник беше в реставрация и от целия релеф се виждаха само краката на коня.
Явно съм била много заблудена, защото си мислех, че там наоколо няма какво друго да се гледа, но на касата ни казаха, че може да разгледаме Крепостта ако желаем. Добре ама тази жена забрави да спомене, че крепостта се намира на върха на скалата, върху която е Мадарският конник, и че до там се стига по едни стръмни и тесни стълбички по ръба на самата скала.
Както и да е, с триста зора и голям страх се изкачихме на върха, и след непрестанното ми мъмрене до горе най-накрая млъкнах при вида на пейзажа, който се откри пред мен. Гледката е невероятна, усещането също.
Крепостта не се оказа толкова интересна, колкото самото изкачване дотам. След като слязохме обратно разгледахме околността и музея и потеглихме към Шумен. Пещерите тогава също бяха затворени, но при друга наша разходка успяхме да видим и тях.
Там първо се отбихме до Паметника, тъй като вече знаехме пътя, който бяхме научили при друг опит да стигнем до там през зимата, който беше неуспешен, разбира се. Паметникът е внушителен поне за тези, които го виждат за първи път. Открива се красива гледка към града.
Едни младежи, които си правеха пикник наоколо бяха така любезни да ни опътят към Шуменската крепост, която беше следващата ни спирка. Тя е доста по-голяма от тази в Мадара, но не е кой знае колко интересна. Но аз нали съм си инат, трябва да видя колкото може повече. 
От Шумен направо към Велико Търново. Първо отидохме до Преображенския манастир, който всъщност ми се стори доста малък в сравнение с останалите манастири, които сме посещавали.
После се спуснахме към центъра, където една жена веднага ни фокусира и ни предложи нощувка, на която нямаше как да откажем, защото не си бяхме уредили нещата от по-рано. Докато стигнем до тях обаче колата прегря и изхвърли половината вода. Това не ни се виждаше проблем и решихме да се разходим из града. Разбира се, както всички туристи, първо разгледахме стария град и Паметника на Асеневци.
Вечерта решихме да гледаме шоуто Звук и светлина на Царевец. Понеже започна да вали решихме да отидем с колата. Да, ама колата не ще да пали. Цяла вечер си мислех, че ще се наложи сутринта да се върнем във Варна и и че всичко ще се провали. Както и да е, решихме да оправим проблема с колата на сутринта, защото щяхме да изпуснем шоуто. Слязохме до Царевец пеша, гледахме светлините, наистина е доста ефектно, около 20 минути,
понамокрихме се и отидохме в една интернет зала, за да измислим как да решим проблема с колата. Писахме във форума на VW, и любезно ни дадоха телефоните на няколко души в града, от които да поискаме помощ. Цяла сутрин се мъчихме сами с колата, след което пръв се отзова Светлозар, за което му благодарим. След още един неуспешен час един комшия на жената, при която бяхме отседнали, дойде да помогне. Оказа се, че е професор човека и като почна - тука така, тука така, хоп готово. За 30 мин проблема беше оправен. Оказа се (не че много разбирам ама…), че чукчето било залепнало и не подавало искра. Имахме късмет, че успяхме да оправим колата към 12 часа наобяд и аз бях изключително доволна.
И така, вторият ден от екскурзията не започна добре, но после ми се пооправи настроението. Разгледахме Царевец. Понеже беше 6-ти септември входа за българи беше безплатен. Заредихме се с приятни емоции, качихме се и на Балдуиновата кула, въпреки слуховете за разни хора, които падали от там.
Всички снимки може да разгледате тук: http://image-gallery.pureflash.net/Excursion/. От там беше планувано посещение на Арбанаси и манастира Света троица, за които обаче не остана време, заради проблема с колата. Следващият обект, който посетихме беше пещерата Бачо киро. Пуснахме се на късия маршрут. Той обаче е само три галерии и понеже повечето хора влизат именно там и всичко е едно утъпкано такова и грозно, почти няма какво да се види.
Аз обаче много държах да вляза и по дългия маршрут и чакахме близо 40 мин да се появи някой, с когото да си разделим 20 лв за екскурзовода, тъй като беше невъзможно да се съберат 15 човека група, пък на мен 20 лв за пещера ми се видяха множко. Точно в последния момент преди края на работното време се появиха двама младежи, за моя радост, и влязохме. Беше доста по-интересно и впечатляващо, през едни тесни коридорчета, едни интересни образувания, определено си заслужаваше чакането. Бях доволна, че съм постигнала своето.
Местността, в която се намира пещерата също е много красива, на 5 мин от там е Дряновският манастир, който е доста по-красиво изглеждащ от Преображенския.
Въпреки това не ни отне много време да го разгледаме, след което се запътихме към Габрово. Там, между другото, хората са доста странни, или поне на мен така ми изглеждат. Може и аз да съм свикнала на варненския манталитет, знам ли. Сутринта разгледахме Дома на хумора и сатирата. Препоръчвам го, интересен е, поне 2 часа изгубихме там.
Не може да минем покрай Габрово и да не посетим Етъра. За мой късмет хванахме Етърския събор. Той се провежда всяка година около 6-ти Септември. Толкова много народ…. Но пък е много е красиво и интересно.
На няколко километра от Етъра е Соколският манастир, който всъщност ми се стори най-красивия от всички, които разгледахме досега. Само дето е доста забутан нагоре в планината, но си заслужава.
Решихме да не губим много време там, защото следващата ни спирка беше Шипка. Добре, че направили път до паметника хората, иначе трябваше да загубим много време, катерейки се по стълбите до горе. Това ми беше първото посещение, сигурно заради това гледката ми се стори страхотна.
От там потеглихме към Бузлуджа. Искам да кажа само, че паметника на Бузлуджа изглежда доста внушителен отдолу, но не си струва да се качваш до него - изобщо не е поддържан. Не изглежда добре от близо, затова по-добре да се гледа само отдолу.
От там се върнахме няколко километра назад, за да видим в град Шипка църквата със златните куполи (поне така си мисля де ). Определено ме впечатли, много е голяма, много красива, много ефектна.
Вечерта ходихме на гости у една приятелка, с която не сме се виждали от години, и тъй като объркахме пътя, без да искаме видяхме Голямата косматка отвън, където мисля бяха намерили онази прословута златна маска. Та, вечерта имаше доста положителни емоции, сутринта не ни се тръгваше, но не беше планувано да оставаме по-дълго.
Минахме през Казанлък. Там разгледахме музея, където видяхме копие на златната маска, тъй като оригинала го държат в София май, и златният венец, който не могат да преместят и да искат, защото ще се разпадне. Разгледахме и копие на Тракийската гробница, защото оригиналът е затворен и се пази от влага и т.н.
Не остана време да минем през Мъглиж, където четох, че било доста красиво и приятно. Отбихме се обаче до Сливен. Там поразгледахме центъра и за съжаление Информационният център беше затворен, а се надявахме от там да ни дадат информация за местността Сините камъни, която искахме да разгледаме. Естествено сами не се решихме да тръгнем натам, че току виж сме се изгубили някъде. Сега това няма да ни спре, но тогава бяхме още начинаещи в самоорганизираните екскурзии.
Вечерта нощувахме в Бургас. Забелязах по пътя нещо интересно. Щъркелите заминаваха на юг, обаче летяха в колона по един и ятото беше супер дълго.
Вечерта бях много надъхана да гледам квалификацията за европейското Холандия-България, но след първото полувреме вече едва си държах очите отворени, а на сутринта като разбрах и как е завършил мача и се успокоих, че не съм изпуснала много.
На сутринта разгледахме центъра на Бургас и морската градина, която впрочем не ми се вижда по-красива от варненската, макар че някой хора спорят за това.
След това разгледахме Несебър, където съм ходила като малка, но аз спомени от тогава почти нямам. Беше пълно с туристи, красиво е, само не ми хареса, че са го превърнали в пазар. Претъпкано е с малки разни щандове, което доста загрознява гледката. Беше запланувано да минем и през Обзор, но накрая вече толкова бях изморена, че предпочетох да се прибера и да си почина.
Та, без подробности това беше общо взето моето пътешествие. Останах много доволна и това ме запали по този тип екскурзии.
Published by mimka
Leave a Comment
You must be logged in to post a comment.